Скитът се намира в местността Зелениковец в Троянската част на Стара планина, на около 8 km югоизточно от Троянския манастир и на около 5 km южно от село Черни Осъм.
Скитът е основан през 1832 г. от тогавашния игумен на Троянския манастир Партений. Малко след това той е опожарен, а по време на Априлското въстание е разрушен от турски войски при преследване на четата на Филип Тотю. През 1913 г. манастирът е отново възстановен, а през 1914 г. е осветена новата църква. Иконостасът и е изработен от майстор Филип Македонеца, който е представител на Дебърската школа.
Троянският проход (известен също като Беклемето) е планински проход в западната част на Троянско-Калоферски дял наСтара планина с височина 1526 м.
През него минава шосе, сред най-високите в Стара планина, което свързва село Кърнаре (Южна България) с град Троян (Северна България). Има множество остри завои. Гледката е невероятна. Проходът е сред основните пътища, свързващи Северна и Южна България. Дълъг е малко под 50 км с най–висока точка 1526 м н.в. (Беклемето).
Козя стена се намира в землището на село Чифлик, Община Троян. Площта на резервата е 904,3 хектара и на територията му се намира скалния феномен козя стена, както и други скални форми, поради което в резервата има разнообразие отграбливи птици. Местността, в която се намира резервата е стръмна и труднодостъпна, понеже той се намира на най-стръмните части на северния склон на Стара планина.
През съществуването си резервата многократно е променял своите граници и в момента е един от най-големите резервати в национален парк Централен Балкан. Неговата площ е над 3500 хектара. Той обхваща цялото горно течение на река Черни Осъм. Мястото предлага възможност за изучаване на природата без върху нея да е оказано влиянието на човека.
Релефът на резервата е силно разчленен и разнообразен. В местностите „Хайдушко играло“ и „Бивола“ има отвесни скали с височина 150 м. В резервата могат да се видят и скални образувания с фантастична форма, както и пещери, кухини в скалите и др. В границите на Стенето се намира едноименното ждрело. Местността има добре развита карстова основа, което е предпоставка за образуването на карстови пещери и други карстови форми. В резервата се намира една от дългите карстови пещери в България – Куманица, която има дължина от близо 2000 метра. Тук е разположена и най-дълбоката пропастна пещера у нас – Райчова дупка, дълбока 377 метра.